Звезделин Цонев Минков е български актьор, имитатор и хуморист. Известен е като един от

Звезделин Цонев Минков е български актьор, имитатор и хуморист. Известен е като един от най-хубавите имитатори на Тодор Живков, Георги Парцалев, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и други

Роден е на 10 ноември 1959 в Козлодуй. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Елка Михайлова (1979 – 83). Работил е като конферансие и хуморист в Ансамбъл „ Магистрали “ към Министерството на превоза с живописен ръководител Стефан Диомов и солисти Ваня Костова, Росица Ганева и други Играл е на сцената на Драматичен спектакъл „ Димитър Димов “ в Кърджали, Врачанския спектакъл, Ямболския трагичен спектакъл „ Невена Коканова “. Бил е конферансие на няколко български цирка. От 2001 година е артист на свободна процедура.

Актьорска кариера: 

1985: I място в конкурс на БНР за най-хубав подражател

Същата година: най-хубаво осъществяване на произведение на Чудомир в Казанлък

Снимал се е в игралните филми „ Летало “ (1980, реж. Огнян Гелинов); „ Копнежи по белия път “ (1987, реж. Никола Корабов); „ Ударът “ (1981, реж. Борислав Шаралиев); „ Иван и Александра “ (1989, реж. Иван Ничев).

1986, 1988: водещ на новогодишни стратегии на Българска национална телевизия

1990: гастрол в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ в постановката „ Сеанс “ на Иван Кулеков

1994: издава аудиокасета с 50 мин. комизъм „ Закачките на Звезделин “

 

Член на Дружеството на ямболските писатели.

Автор на 3 стихосбирки: Песни за Мария ” (1998), „ Усещане за безкрайност “ (2001), „ Земни висини “ (2008).

Включен е в поетичния алманах на  „ SMS лирика “ (2004).

Автор на моноспектаклите „ Нема лабаво “, „ Аз съм Марко Тотев “.

Автор на 2 сюжета за игрални филми: „ 33 години от живота на един страхливец “ и „ Последната невярност “.

Има неиздаден разказ „ Животът на един актьор “.